Дойде при мен в една студена нощ и каза:"Прегърни ме!"Тогава ти заплака безутешно,а аз стоях и слушах твоите ридания.Когато ти утихна се свлече в моята прегръдка,аз пак те подкрепих.Изслушах твоите проблеми и с теб ги споделих.Когато ти си тръгна аз дълго сам стоях.И мислех си какво да правя,за да се усмихнеш пак.И мина време месец,два и когато аз опитах болката си с теб да споделя ти отблъсна ме с изгарящи сърцето ми слова.Прибрах се тогава в мойта стая и дълго мислих:"Приятелство,какво ли е това?"