Розата червена, ако беше,
щях в душата-ваза да те сложа.

Зрънцето пшенично, ако беше,
щях от тебе да пека погача.

Тиха лятна вечер, ако беше,
щях с щурците песе да ти пея.

Розовото утро, ако беше,
нямаше да спа - да те дочакам.

Виното червено, ако беше,
щях пиян да бъда до забрава.

Слънцето горещо, ако беше,
без очите щях да си остана.

Ти реката бурна, ако беше,
ад във тебе щях да се удавя.

Ако беше... Но не си такава.
Ти си, Боже, всичко във едно!
С твойта всеизвестна даже слава
ти за мен си слънчево петно!