Любов, аз в теб намерих Пристан!

 Скиталчеството свърши вече!

 Днес  хвърлям  котва и не искам

илюзиите на морето!

В прегръдката му дъхаво-солена,

за малко ще остана още -

до следващия отлив,  потопена.

О, зная, то ще праща нощем

 сирените - с омаен глас  да скъсат

веригата, привързала ме здраво

към тебе - Постоянство! Но е късно!

Не крия, уморих се все да плавам -

без цел и смисъл в синята стихийност.

Ще кажа тихо „Сбогом!\" на Морето!

В потайните му глъбини ще скрия

бисерните миди на сърцето си -

да пазят перлите  - разнизани,

огърлици от спомени  безценни...

На дъното оставям  ги - завинаги...

Не искам да се връщам в бездната!

Там всеки миг се борех - да съм жива

и да позная - кратко щастие:

взаимно и пленително- красиво;

тъй свято и примамливо-опасно!

Мечтаех и кръстосвах без посока

безкрайната,  загадъчната шир...        

И нямах мир в душата. А високо

гларусите  следваха безспир

изписания с болка по водата,

съдбовен път към Теб, Любов!

 Неведома и тайнствено-невнятна

е  Божията промисъл! Дано,

в прегръдката на сушата, завинаги,

сред яростните бури и безветрия,

да бъда лъч Надежда непогинала

и на Спасение - оченце  светнало

за скитащи души, в пространството

на сляпа тъмнина - разкаяни...

Започваме, Любов, велико странстване -

ще бъдем  път от Светлина в Безкрая!

1984г. - 16.07.2011г., В. Търново - Ямбол

Към книгата „Път от Светлина в Безкрая\"