Ти пак си тук –
със още нови рани.
Очите ти – море от самота.
За кой ли път си тичал до безкрая –
след някаква измамна красота?!
А аз съм ти
единственият пристан,
където стихват всички ветрове.
Изпращам те, посрещам те,
не питам...
Но ти си сляп
за всяка болка в мен.
Поискаш ли звезди,
небе ти ставам;
на път ли тръгнеш.
аз съм хоризонт.
И толкова.
Не стигнах до душата ти,
макар че носех
тонове любов.