Тази вечер ще поспя…
Чакай!... Само да те гушна…
Чакай да ти донеса
лунната пътека късна.
Още шепот да ти събера
от листата на дърветата;
аромат на смях – следа
от любов върху пътеката.
Чакай… облаците гъделичкам –
да заплачат, да се смеят;
от звездите ти посипвам
във косите ти – да греят.
Чакай още миг, Сълза,
по клепачите ми бягаща,
стара приказка шептя –
ти заспиваш тъй сияеща.
Чак тогава ще си позволя
със едно око да мигна;
цяла нощ над теб ще бдя,
ще те пазя и ще се усмихвам.
07-08.09.2009