Присъствие
Познаваме се вече доста време.
Свикнах да те виждам всеки ден.
Свикнах с твоята пленителна усмивка,
с пламъка в хубавите ти очи.
Свикнах с твоето присъствие.
Понякога не те и забелязвах.
Понякога упреквах себе си в нощта,
но вярвах в силата на любовта.
Снощи ти си тръгна без да кажеш дума.
Сърцето ми от болка пареща се сви.
Уплаших се да не би да те загубя,
разбрах,обичам те по-силно от преди.
Нужно ми е да те виждам.
Нужно ми е с теб да бъда.
Не ми отнемай радостта.
Подари ми твоето присъствие
и ще настъпи тишина...