Не е дъжд, а капчици тъга.
Спре наяве, плисне се в съня ми.
Бликва спомен – пролетна река,
в миг се смесват истини с измами...
Пак сънувам: ти вървиш към мен –
стигаш ме, не спираш, отминаваш.
Парва ми очите дъх солен –
мъката в съня ми продължава.