&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; &nbsp;Принадлежност Той не би вдигнал обсадата, Господи! Крепостта друг да превземе. (Да спре след най-дългият Поход.) И да оскуби сам посятото семе. Да остави вятър да вее из костите. И телата смъртта да прегръща. Аз съм ласката му... и Космоса. (Господи, не ме гледай смръщено.) След девет&nbsp;земи в десета е само седнал да си почине. Ще утеши сърцето ми клетото. (След Стъпките му не чакам&nbsp; &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; &nbsp;друг да премине.) Принадлежа му! И&nbsp;смисълът. Дето в живота покълва. Душа със душата и плът със плътта... &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;... събира само любовна мълния...