Прилежно смачкани завивки, очакващи със трепет изненада, застинали в любовни чакащи отливки, какво ли тази вечер им се пада?!... До някъде щастливи и примирени в своята съдба, че верни са слуги на блудница, а не завивки меки в детски легълца... И &quot;Ето го!&quot; , &quot;ТОЙ идва!&quot; , &quot;Непознат ли е?&quot;... &quot;Не, ТОЙ е ОНЯ...&quot; , и пак луната им намигва: &quot;Изчакайте... познавам го... ТОЙ никога не сваля свойта броня...&quot; Полу-разсънено изгрява слънце и чака да ме срещне пак сама, със стиснала в юмрук любовно зрънце, със лекичко забита и зарязана в сърцето ми кама... Лъчи от слънчев изненадан плам: &quot;Настъпи утрото, а ТОЙ е още там!&quot;