Навън е страшно...
и ще става все по-страшно;
и все за тебе мисля...
Бог ще те опази...!
Но някъде отвън, върви онази,
с която да се срещнеш е опасно...
Раздиплила косите змиевидни,
се готви за човешка жетва...
И дала си е тежка клетва,
че този път, ще бъде безпощадна...
Навярно се нахраних с тъжни плодове...
Една душа за мене е всемира...
Една душа, навярно ме разбира
във треската, която ме тресе...
Към вярност и любов съм прикована
и само гледам, как в съдба се случвам...
Живота, се опитвам да налучквам...
На кон препуска полъх за промяна...
В молитвите си, те прибрах
и със ОБИЧАМ, те покрих...
Но пак пълзи по пода страх...
И пак от себе си, се скрих...
Повтарям си:
Не трябва да се влюбя...
Не и сега, не този път!
Ако последно в тебе се изгубя,
дали затваря се кръгът?
Не трябва!
Не, не трябва да се влюбя...
Достатъчно е да обичам и до смърт!
Във полет, птицата се не погубва...
Аз в Огъня си, ще горя...!
Изгаряш ме...
Гориш ме вътре и отвън
и с тебе все по-силна,
все по-цяла ставам.
Намираш ме наяве и насън...
Не трябва да се влюбя! -
си повтарям...