И ето – приказката свърши ...

Финал и проза ... нищо лично

И вярата във мене се прекърши

за годините ми някак нетипично.

Корицата, след страница последна,

окъсана и стара легна в скута.

Над очилата тъжно ме погледна

и издъхна само след минута.

В прозорците и тъмно и студено

в унисон с отлитналата зима …

С чело в стъклото запотено

надничам вън дали те има? …

Отиде си … и сякаш е нормално …

очаквано е сякаш много време,

но приказката свърши малко странно –

не трябваше ли принцът да ме вземе?! …