С мисъл пристигам при теб тази нощ.

Навън е студено.Спи всичко в природен разкош.

Самичка съм,а тъй ми е студено...

Самичка съм,а тъй не ми се спи...

С мисъл аз дойдох при тебе,

в съня ти да те пазят две очи.

И нечий глас тъй нежно да говори...

Гласът е мой-дали ще го познаеш ти?

Моите устни леко да нашепват,

приказка за лоши и добри...

"Обичало веднъж едно момиче

и не знаело,че светът е студен,

и даже в вярност да ти се заричат,

по някога си с лъжа опетнен.

Не знаело,че не всички обичат,

а сляпо вярвало,че има любов,

и мислило,че зад тъмните облаци радост наднича,

и вярвало,че ще чуе любовния зов.

Но на лош човек попаднало това момиче,

не заслужаващ и глътка от нейният дъх...

А то се надявало все да получи,

трохи от неговата подла любов.

Не я обичал този зъл разбойник-

ограбил той най-светлия и детски дар.

Ограбил любовта на малкото момиче,

а за сърцето не оставил цяр.

Плакало детето безутешно,

с болка триело солени сълзи,

а подлецът я гледал с насмешка,

разбил наивните нейни мечти...

Пораснало детето след години...

Пораснало и станало жена,

но нощем още се бунтува-

не може да заспи в нощта..."

Извинявай-май те отегчавам...

няма общо между вас,нали?

И между мен и детенцето май също няма...

Ти спи...на мен не ми се спи...



...До всички изоставени момичета.

За всички пораснали момичета...

На всички подлеци и нещо повече...

Посвещавам това на всички докоснали се до измамната любов, и на всички вдигнали се от тротоара...