*Звездите брилянтни блещукат навън

и повеят звънко се смее.

История нежна след приказен сън

душата ми тихичко пее...

*******************************

Било е отдавна...

Прастари поети

предават ни разказ вълшебен.

Със своите стихове в низ от куплети

разказват за момък най-беден...

*

Той нямал ни къща, ни купища злато,

под плаща среднощен той спи.

Майчица свидна си имал, която

над него през нощите бди...

*

Той имал дъха на Земята всесилна,

дъжда му дарявал криле.

Най-дрипав сред толкоз богатства обилни

младежът се чувствал... добре!...

*

Един ден обаче героят познат

се влюбил в принцеса султанска.

И тя го обикнала толкоз, че чак

пристъпила царска забрана!

*

През късната доба, през калния мрак

избягали двамата тайно.

Тичали, тичали с вихърен бяг

поели в посока незнайна...

*

Усетила стражата! Вдигнала вой,

разбудили злият султан!

Кой със стрели и със мечове кой

решили да сторят... капан!

*

Пресрещнали пътя на наш\'те герои,

издигнали жива преграда.

Пред горските мрачни, студени усои

избухнала истинска свада!

*

Пристъпил султанът-зъл, разгневен,

безмилостен... страшен тиранин!!!

Присъдата тежка най-гръмко изрекъл:

"Без прошка - убийте ги двама!!!"

*

И две остриета - така кръвожадни -

разкъсали младата плът.

Разбили се всичките живи грамади

с ужасно-кървящата гръд...

*

Монетата лунна покрила с ръжда

очите им - слепи и мъртви.

Тихо ромонът горчив на дъжда

размил следите от кърви.

*

Не искали прошка, не молили милост

героите наши, добри.

Те нямали точно за армия сила,

но свята любов ги крепи...

*

Най-чистата обич лежи във прахта

и в огън гори - неразпален.

С блясък на кръв и със дъх на трева

обагрена в цвят, грешно-ален...

****************************

С поглед кристален и мирис на вятър

бездъхна скърби любовта.

Но обич тъй горда, красива и свята

ЖИВЕЕ ДОРИ СЛЕД СМЪРТТА!!!

===========================

===========================

п.с.Не бъдете много критични, писала съм го в зората на своето поетично изграждане... Благодаря за търпението!