Приказка за лястовичето ти аз четях
как майка му го изоставила самичко,
и помниш ли със сълзи от очите как редях,
а ти се смееше на своето момиче!?
То пилето горкото си стояло в гърнето
и чакало да дойде неговата майка,
тъгата преобръщала му сърчицето,
а пък птичката не спряла да се вайка.
Пилинката малка си така стояла,
а майка му тъгувала в земя далечна.
От очичката й се отронила сълза и долетяла
тъй нежна, топла, чиста и сърдечна.
Ти гушкаше ме, казваше, че приказка това е
как се смееше тогава тъй сърдечно, от душа!
На ум си казваше \"Ах колко тя добра е,
как само плаче, с прегръдка ще я утеша\"
Ти прегърна ме тогава с усмивка на лице
и каза само приказка това е,
но как се скъсва моето сърце
щом знам, че още пилето съм твое!