Когато задържа се

за малко,

само прашинка

до окото ти,

от което

сълзата се спуска във струйка,

в посока

живееща времето,

през което те имам.

И с устни последвала,

попивайки струйката,

по наболата вече брада,

в блажено отпускане

на свечерен  ореол,

от тихо шептене,

без прегръщане,

в сълзата прибирам се,

притихнала,топла 

като завръщане у дома.