Докоснах цвета
на червената роза,
сега съм само
ухание, слято
в лъча светлина
по който идвам
към теб.

Откраднах
песента на славея
и отворената клетка
разпръсна
сноп свобода
по който
очите ми тръгват
към теб.

Цялата съм в бяло,
като приказна фея.
Ефирна нощта
ме разнася
във своите длани.
Отвори,
за да се върна
при теб.

Във светлина
ме отнася пътеката
по мост
от нежно мечтание.
Изворна вода
пих след дългата суша
по нейните струи,
викът ми се носи
за да остана
при теб.