По кожата - посипана канела,
по устните - свенлив седеф блещука.
Фриволно мисълта ми е поела
на хиляди лета далеч от тука...
По миглите - осъмнали въпроси,
по пръстите - следи от нощна влага
Видения танцуват дългокоси
и тялото ми в хладен мъх полагат.
Потъвам, в лятна дрямка се унасям
под мен тупти сърцето на земята.
Изчезвам - нямам спомени коя съм,
преминала случайна непозната...
Премигват светлини в мистичен ритъм -
отвъд земи, любови и раздели
през времето се нося и се питам
с усмивката си някой ще ме спре ли?