През времето преминах единствено за теб!
За твойта нежна хубост биех се край Троя,
умирах и възкръсвах - от мислите обзет
дали ще искаш всъщност – вечно да си моя. 

За тебе плаках с Омир – плаках неведнъж,
пленяваше ума ми - със свойта Одисея
и с думите рисуваше в мен - образа на мъж
изпълнен от любов... обичащ само Нея... 

За теб живях в Сахара - в душата на номад
с приятели стотици верни бедуини
докосвах с дъх чертите ти - във пясъчния ад
превърнати в миражи - от сухите пустини...

За теб изгарях в пламък всеки божи ден
и всяка нощ безумна - на огнената клада
и времето отсъди - вечно да съм в плен
... а в моите очи - ти вечно да си млада...