Не вярваш ли? Аз мога-
да си тръгна пак с утринта...
усмивка слагам, по неволя
макар в мене да вали дъжда.
Не вярваш ли? Аз искам
да забравя всеки миг с теб...
прекрачвам прага и се скривам
да има пак преди, но не и след.
Не вярваш ли? Аз мога всичко!
От утре ще се будя все сама...
Едно не мога, да поискам
да ме обикнеш ти през есента.
Не вярваш ли? Аз вече чувствам!
С всяка крачка чувствам студ....
Повярвай ми, че аз си тръгвам
ала помни, че някога била съм тук.