Наивно живеем във свят непознат,
търсейки мъдрост във тоз кръговрат.
Диша, живее и после кърви,
таз дупка от рана във наш\'те души.
Да, всеки се връща на белият свят
заради грешки предишни,
за да бъде признат, че живял е
безгрешно и събрал мъдростта,
да излекува таз рана
в свойта клета душа.
Но няма мъдрост във любовта,
всички сме равни пред обичта,
глупакът, мъдрецът и целият свят,
живота си жертва без страх от смъртта.
Душата е вечна, заедно с Любовта.