Пренапиши ме &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Сега аз дращя по вратата. Не отваряй&hellip; Нали съм зла и остра. Сърповидна. На усета тавана се стовари, върху земята ми&hellip; Мечти и старо вино. Потопа те отнесе. Див и хищен. И острова ти няма как да стигна. Платната ми събрани. Но те дишам. На Думите в жестоката енигма. Сбери звездичките. Дано остане място. В сърцето ти все някак да се сгуша. Не се превърна тиквата в каляска. Но пък ми стигат устни две. &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Оазис в сушата&hellip;