Преминах ада... някак между другото...
Не знаех, че самият ти си дявола...
Изгарях от дланта, от погледа...от мисълта за теб...
Изгарях, тръпнех... молех се за още...
Преминах ада - някак между другото...
А всъщност, май дори не го преминах...
Все още потрепервам... и от спомена...
Все още полудявам щом те видя...
Преминах ада... С теб ли го преминах?
Ти - който бе за мене рая?
Ти - който ме направи тъй щастлива...
Ти - който още караш ме да страдам...
Ти - който още ме държиш оплетена,
та даже и не искам да премина!!!
Ти дяволе! Ти който ме завлече на дъното
на най-горещия вулкан и ме остави да загина....
Погубих се - сама... по собствен избор!
Не исках да си тръгна - нямах сили!
А ти с горещите очи опари ме - жигоса ме
захвърли ми страстта в краката и... си тръгна!!!
Преминах ада - беше страшно,
беше страшно страстно и примамливо!!!
Беше ми добре - нали съм грешница...
Ти с всички сладки грехове ме омагьоса!
Върви си, дяволе - не идвай даже да ме видиш!
Не идвай \"Да си поговорим\"! Не идвай!
Ти отнемаш ми дъха... Не ти ли стига, че душата ми отне?
И в крайна сметка... \"Да направя по кафе?!\"