Докоснах те, но бурно ме отблъсна,
студенината ти във кожата ми спря.
Оплетох се така – отхвърлена и мръсна
и се обърнах за да си вървя.
Но ти ме приласка и взе ме на колене,
зарови се в косата ми – разпенени вълни.
Поиска ме, излъга ме, и взе ме,
когато всичко в мен поиска да върви.
И сякаш в огън бях – от пламък пресушена -
и любовта и нежността от мен изпи.
От ада гонена, във рая забранена.
Това е всичко. Вече си върви!