Понякога си те представям
как галиш моето лице,
понякога дори успявам
да те докосна със ръце.
А ти изчезваш в мрака,
във който мойта длан
протегната отдавна чака
да те погали с огнен плам.
Ръцете ми увисват в тишината,
сълзите ми заспиват във нощта,
за кой ли път преглъщам самотата
и търся тебе във съня?
И всеки път се будя
със чувството на страх,
и всеки ден се чудя
дали ще те сънувам пак?
Очите ми жадуват хоризонта,
сърцето ми е тъжен единак,
изгревът е тъмна порта,
а залезът - съдбовен знак.
И пак очите си затварям
и усещам те до мен,
но неизбежно ги отварям
във утрото на всеки ден.
И тази нощ си те представям
как целуваш моите коси,
как с дъха си те улавям
и пак в съня до мен си ти...