Представи си, че съм твоят изгрев,
огнено кълбо в сърцето ти пулсира,
с моите очи те гледа, изпепеляващо нежно
и душата ти с любов залива.
Представи си, че съм твоят залез,
подгонил спомени за моите ръце,
за полудели устни, пресъхнали за теб,
за мигове отчайващо нужни...
Това си ти за моето сърце!
И вятърът в лицето ме блъска,
а дъждът до капка попива в мен, вали,
дълбоко, треперейки поемам въздух,
не се отричам, зад облаците се усмихваш ти!