През магистрали от кабели ден и нощ тичам

невидима гоня мечтите, фантом,

измамно-сладка на тебе се вричам,

неустоима зад интер-нетното в мрака студен.



Писмата, които по рано аз пишех

сега денем и нощем по жица текат

в твоите мисли виртуални надничам

и пращам ти с Ентер любов, а не в стих.



Дали те обичам, не зная, не мисля

заблуда в клавишите търся за миг,

но търся представата за теб, не отричам

по кабела аромат се процежда с любов.