Изпрати ми мечтите си…

Изписани във зимна приказка, без край,

притихнали под бляскавия сняг…

И някъде пред мен седи си, кипра,

онази къщичка, от наште сънища...

Притихнала под снежния калпак на зимата.

Във нея, през прозорчето й виждам светлинка,

навярно отразена от огъня в камината,

който ти запали… лани.

Надникнах.

На рогозката пред нея нас видях -

приседнали край него,

седим смълчани,

вгледани във неговите пламъци -

лекувахме отколешните свои рани.

Не разбрах как, неусетно

стоплена, притихнала,

във теб се сгуших.

И… заспала съм, облегната, спокойна,

на твойто рамо,

или сънувала съм?! Само?!

… А вън снегът е приказното чудо

на нашите желания…