Затичаха се облаци случайни,

залутани един във друг

достигнали вселенските предели,

разрошени от вятър луд.

Постлаха сенки идилични,

небето нощно изумя...А спомените

страници съдбовни,

раздиплиха се в моя свят.

Преди да стана огън бях звезда,

искрица от усмивка зажадняла,

във порива на твоето сърце,

във мойто търсещо забрава.

Преди да бъда чудо,

молитва бях очакваща разсъмване.

Закътан залив,

в битието на твоя ден,

прегърнал любовта ми.

Преди да полети, душата ми те моли.

Ела, ела преди зеници да затворя…