Когато пак луната блесне,
до теб аз тихо ще заспя,
ще чакам друг да ме прегърне,
не твоята ледена ръка.
В тебе думите обикнах,
очите пълни с мечти,
които чакаш ти да сбъднеш,
с които моите разби.
Минути в мисли и въздишки,
безшумно стича се сълза,
а ти усмихнато сънуваш,
онази, другата жена.
И времето така минава,
в преструвки подли и игри,
И само сънища остават,
в които да не ме боли.
Къде изгубих радостта си,
по пътя знака не видях,
а пропаст чака следващата крачка,
отсреща чувам твоят смях.
Събуждам се в пот обляна,
отварям празните очи,
а тя до теб стои засмяна,
и чака да се разменим.
И смисъл вече няма нищо,
разбирам, че дъхът ще спре,
и нов живот в кръвта усещам,
бъди щастлив, ти старият отне.