До края стигнах, до самия ръб.
Все тебе търсех - мъж или химера.
Оглеждах всеки - и в анфас, и в гръб,
и с моя луда мярка го измервах.

Не те открих. А може би си тук,
но моите очи са късогледи.
Кажи ми нещо - дума или звук.
Ела в съня ми - като шанс последен.

Дали пък ти невинно, непорочно,
край мен минаваш с ироничен смях?!
Минутка още - от ръба ще скоча.
Ще бъдеш непростимият ми грях.