Тихо идваш в нашата стая
и тръгваш си по-тих от мисълта,
съзнавайки, че нищичко не съм ти дала,
а търсиш в мен любовта.

Тя тръгна си, отдавна тук я няма.
Дори не съм усетила кога,
но след нея студено ми стана
и разбрах, че  съм сама.

Не питай, не крещи, не ругай!
Ние с теб я разпиляхме
по пътища, раздърпана до край. 
Никога едно не бяхме!