Тя идва в празния ми дом, за да ме утеши.
Измислям я наивно - как ухае на цветя.
Не се докосваме. Не спорим. Не грешим.
А с утрото несбъдната си тръгва. Любовта.

Тя липсва ми. И ако можех, щях да я създам.
Чакам я, със нежност неродена още.
Неосветен без Нея ще е моят тъжен храм.
И мълчаливи ще са моите дълги нощи...