Ще се превърна във мъглива пелена,
престанеш ли да ме обичаш.
Ще задушавам спомена в оголената ми душа,
щом клетвата на смърт обричаш.
Сълзи ще мият прозореца към любовта,
но все ще си остава тъмен.
Безпаметно ще търся гордостта,
изгубена в безкрая...няма помен.
На сън ще милвам медените устни,
ръцете топли, погледа горещ.
Мечтата бавно пътя ще напусне,
ще изгори на пепел във студена пещ.
Ще се завръщам в тебе като сянка,
не слънчева, а лунно тъмна.
Умът ти ще притегна в ловна примка,
ще бъде късно - любов на прах и лед ще върна.