Позволих си - да те докосвам.
Позволих си – да те желая.
Позволих ти да ме целуваш,
не насън, а наяве.
Позволих си да те имам.
Позволих си с теб да мечтая.
Позволих ти да плачеш –
твърде дълго на моето рамо.
Позволих си да те слушам,
позволих си да те разбирам.
Позволих ти да помълчиш–
нима ще потънеш в мълчание?!
Позволих си да не гася
онзи огън, който в мене запали.
Позволих ти да не ми казваш „Сбогом”!
Защото ти така пожела ме!
Времето бърза в своя бяг.
Позволението е философия на душата.
Позволих си да не те губя –
защото знам, че мен само желаеш!