*

Дните ми се нижат - в броеница,

с неизказани мълви и откровения.

Във простора съм - ранена птица

с хиляди отчайващи съмнения.

*

И всеки, дръзнал да ме зърне,

в миг главата си извръща.

Нищичко не може да ми върне

мрака, който ме обгръща.

*

Чужда ми е всякаква съблазън

и отдръпвам се - обжарена от рани.

Изпълнена съм с болка и боязън

и не смея... с тебе да остана.

*

И прости ми, мили, че сърцето

плаши се от твоите окови.

Всичко беше ми отнето

от миналите "огнени" любови.

*

Някога, след може би години,

ще се срещнем в тъжния си зов.

Но сега ми позволи - да си почина

от мъката... СЛЕД СТАРАТА ЛЮБОВ!!!

*****************

*****************

                      ***Посветено(тя си знае)...***