Посветено...

Часовник  тишината пори

стрелките гледам в захлас

и ето глухия им удар проговори

настъпи чакания час!

 

Може и да изглежда някак лудо,

вманиачено, наивно и напразно при това,

но без да чакам да се случи чудо

за теб аз сричам тез слова!

 

И няма в думите ми скрита воля

не взимай напредвид познатия ми плен

за тебе и за твоето щастие се моля

бъди щастлива, сега е твоя ден!

 

Живей го!.. както знам, че можеш

на всеки нов момент подай ръка

и нека злобата околна никога не те тревожи

да живееш продължавай, все така!

 

 Нека усмивката ти ведра

не спира да твори по твоето лице

 и нека съдбата ти да бъде щедра

за да запази младежкото сърце!

 

 Нека времето лениво,

нито миг не ти спести

и нека слънцето ти  мълчаливо,

с лъч докосне всички твои мечти!

 

А нито разстояние и нито време

в чувствата ми носят някаква промяна

 не спирам да поливам поникналото семе

и не спирам в съня си да те виждам все засмяна!

 

Пожеланието си няма как да ти покажа

дълбоко в сърцето то лежи

и чака времето, когато ще му кажа

с пълна скорост към теб да полети!

             22 септември 2009г. 00, 21 ч.