В тишината те скрих, моя трудна Любов,
и не ще те предам на хиените.
И дори да изглеждам полуидиот,
всяка трудност, повярвай, е временна.

Все трънливи пътеки избирахме с теб
и кървяхме, но вярвахме в чудото.
Дълго страдахме в този ужасен вертеп,
оцеляхме с ината на лудите.

Много бури пожънахме с тебе, Любов,
но ги сяхме сами, със сърцата си.
Та, какво означават спокоен живот
и живуркане в чужди отблясъци?

Много песни изпяхме за обич и плам,
забрави ги, Любов, те са стари.
Нова, светла поема със тебе, аз знам,
ще напишем, любима.
                                        Наздраве!