Навън е мрачно, студено
продължава да вали,
все по-трудно крия
напиращите ми сълзи.

За обич, милостиня просех,
протегнала към теб ръце.
Плачех, плачех и се молех,
а днес,от тебе бягам сама.

Насила обич не се дарява,
Ти, просто
трябва да я създадеш,
повярвай,обичта я има
но трябва и твоето сърце,
без милостиня да дадеш.