Мигът не е всичко, а част от света
и част от незримото „утре”.
Когато, убит от умора, вървя,
аз чакам Мигът да се сбъдне.

Клепачи затварям и виждам Мига,
във който в докосване плача.
Да, той ще се случи. Повярвай в това!
Повярвай в съдбовните знаци!

Повярвай във тихата морска вълна,
искрите в очите открила.
Повярвай и в моята песен сега,
родена е в обич усилна.

Сега поплачи с моя тъжен рефрен,
сълзѝте са символ на вяра.
Ще стигна брега, от любов прероден,
забравил суетна поквара.

Този бряг ще спаси изнурени души,
морето ще пие сълзѝте.
Тъжен свят, свит от болка, за обич крещи...

Любов се изрича с „Политам!”