Не зная как посрещаш всеки ден.
Когато си далече ти от мен.
Не искам да си спомням, че боли ме.
Навярно си забравил моето име.
Забравил си как в утрешния хлад.
Обсипваше ни с блясъци зората.
Как песните в ширните поля.
Се носеха с пеещия вятър.
Забравил си навярно, когато пред дома.
В целувки замирахме пред входа.
И как сами в синкавия мрак.
Говорехме за бъдещия свят.
Забавил си навярно всичко. .
Нямам поглед .. той се изгуби в твоя.
Нямам устни .. те се сляха с твоите.
Нямам нежност... и ласка дори
Имам само две ръце уморени.
Две очи зачервени.
И едно самотно, нещастно сърце.