Застанал си пред нива разорана.
Застанал си пред прага на покой.
Но, виждаш ли, това не е забрана
за влизане в имота ми. Постой...
Разбий ми буците корави
и тръните в полето ми не брой.
Надявам се браздите да изправиш
и да не тръгнеш някъде. Постой...
От шепата ти зърно ми хвърли
и после нека да се питат кой,
земята е разкошно засадил,
но ти за урожая ми постой!
И ще те галят моите жита,
и ще те пари летния ми зной,
но вярвай ми, аз няма да те изгоря!
Добре дошъл си днес! Постой...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me