Посреща ме отворена врата

Нахоках здраво лошата съдба...
и вяра сложих в празната торба.

През рамо метнах я и тръгнах сам
по пътя неотъпкан, ала зная
зад планините синьобели, там,
една надежда чака в топла стая.

Вървя през снежни долини, мечтая.
Пресичам смело буйната река.
В гората страх не мога да позная
от вой или от рев на звяр сега.

И ето ме пред прага, все така
посреща ме отворена врата.
" Благодаря " щастлив ще изрека
с целувка щом ме стопля Любовта.

автор: agferdousi65

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2019-09-23
прочитания: 55
точки: 4 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)