StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,926
   Потребители: 12,354
   Автори: 4,003
   Коментари: 318,226
   Точки: 2,660,838
   Съобщения: 155,182
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,816

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Посоки…

Създавам те във моите сълзи,
чертите ти рисувам с пръсти,
понякога неистово боли,
но стъпките ти в мене все са дръзки.

Усещам те, когато затъжиш,
когато разстоянието пари,
и пак, и пак бездумен се виниш,
за чувствата от минало заспали.

Тогава се превръщам в тишина
и кротко във съня ти аз навлизам,
посипвам те със мойта светлина,
във твойте дълбини безгласна слизам.

Танцуваме във нощния покой,
душите ни се сплитат като клетва,
отново си неистово, докрайно мой,
а истината бавничко потрепва.

След мен остава просто любовта,
онази вечност скрита във кръвта ни,
с която пренаписваме света,
посоките във нея са събрани.

25.07.2018г.
Елица


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2018-07-25
прочитания: 244
точки: 13 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход