В тишината, разбита на прах по паважа
с теб сме се слели в последно танго.
И само сърцата, смълчани, разказват
колко болезнено жестоко е то.
Колко пъти сливахме ледени пръсти
и в другия скривахме свойта вина.
И колко искахме други да бъдем.
И как всеки път ни гореше страстта.
Сега тангото ни ще е кратко. И грешно.
Въздухът помежду ни е огнен. Червен.
Ръцете се сплитат в миг от безвечност.
И пулсът ни удря - от ритъм пленен.
И сякаш безумни се движим във танца.
А лавата блика от наш'те очи.
Тангото е вечност. Тангото не чака.
И докрай този път ще боли.
Защото е наше. И е последно.
Последно танго танцуваш със мен.
Светът е замрял във близка далечност.
Нашият танц е от мъка роден.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me