Изпихме греховното вино

и паднахме слаби, в несвяст,

загърнати в спомени сини -

от Нищото мъничка част.

Раздялата горда пристъпи,

изпъчила потни гърди,

накичена с  накити скъпи,

събрани от други преди.

Аз сипах ти първата чаша

и свойта на екс пресуших.

Червената течност бе наша

утеха на злия тепих.

Бутилката свърши и още

с теб няма да пием сега.

Забрави безсънните нощи

и дните със цветна дъга.

Пиян ще заспиваш до друга,

със сигурност не и до мен.

Аз, вечната вярна съпруга,

ще гледам декора сменен.

Под масата свита заспивам,

а ти ми се смееш на глас

и само бутилката сива,

облещена, гледа във нас.

„Хей, малката! Бяхме щастливи.

Не ми се разсърди, нали?\"

Гласът ти отеква далече.

Последната капка боли.