Неповторима, като сън
и като болка си ми близка.
Пристигаш ти сега отвън
с разкопчана бяла ризка.

И влизаш ти във моя храм
с едно желание последно
и тука пак без капка срам
да пуснеш жилото си вредно.

В сърдечния ти таен кът
аз виждам думите отровни.
И според тебе по светът
невинните-и те виновни.

Преглътнах твоите слова
с тирадата ти тъй надута.
А щастието бе в това,
че бе при мен една минута.