Виждаш ли ме? Гледай ме в очите!

Дните ми изтекоха невзрачно.

Сълзите ми като сталактити

вкамениха се. Сега не плача.

Помниш ли красивото момиче

на една реалност разстояние?

Знаеш ли какво е да отричаш

всяко избудувано желание.

Питаш ли ме, колко е различен

моят  ден от моите копнежи?

Трудно се научих  да обичам,

уловена в гъстата ти мрежа.

Укротих очите си зелени.

Развалих магията си бяла.

Аз отглеждах в себе си вселени,

а в черупката си съм се свряла.

Исках храм да бъда,а съм друга-

примирена, съкрушена,стара,

твоята отдавнашна съпруга,

твоята, уви, последна гара.

Тук при мен отрязват коловоза.

Има път единствено обратно.

Гарата олющена и грозна

с нищо не заплашва свободата ти.

Гарата  посреща и изпраща.

Гарата  за кратко приютява.

Но от празнотата и кънтяща

дом уютен никога не става.