lamarin & jina

Той:

Цветята се усмихваха, когато
на фона на изгряващото утро,
целунати от пърхането на крила
се будеха като легла на пеперуди!

А ти дойде във утрото лъчисто,
Една светулка, влязла във душата.
Сърцето ми блести от твойта чистост
и моята тъга изгони в мрака!

**********************************

Тя:

Нощта се спъна в свойте мисли
за раздялата си със любимата звезда,
вятърът посърнал се прекръсти
и остави кървава следа...

А ти стоеше сам на тротоара
и здраво снимката ми стискаше в ръка,
в алено червено светна светофара,
а после...тъжно избледня...

И сведе поглед, снимката разкъса,
- последен спомен за една любов,
докосната за миг от топлите ти пръсти,
...но за която ти...не бе готов...

Разказвача:

С червен сигнал мълчеше светофара.
Момче стои с наведена глава –
От другата страна на тротоара
Видя я да си тръгва – Любовта.

И в този миг, пресякъл! А колите
безмилостно го блъскали! Нощта
завари как младежа още стиска
...разкъсаната снимка във ръка!