После
ПОСЛЕ
Чужди обятия,
утеха- илюзия.
Хиляди мъжки ръце
отскубнаха цвете - делюзия.
Чаршафите смачкани,
белязани с похот.
Мимолетно вплели в телата си
остатъци от плътски желания...
Притворих прозореца...
Пропълзя по прозрачния склон охлювно времето.
Засъхнали, втренчени погледи,
разплакаха статуите...
Влачих по пода излишък от спомени.
Мачках и късах парченца усмивки,
събирах разпилените в нищото думи.
Преглътнах надеждата.
Повърнах измамните истини...
Нарязах безмилостно всички дантелени рокли.
Прокудих утехата!
Счупих стъклото.
После...
Знойно се любих със Болката!
©Екатерина Глухова
18. Ноември 2019г.
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
|