После

ПОСЛЕ

Чужди обятия,

утеха- илюзия.

Хиляди мъжки ръце

отскубнаха цвете - делюзия.

Чаршафите смачкани,

белязани с похот.

Мимолетно вплели в телата си

остатъци от плътски желания...

Притворих прозореца... 

Пропълзя по прозрачния склон охлювно времето.

Засъхнали, втренчени погледи,

разплакаха статуите...

Влачих по пода излишък от спомени.

Мачках и късах парченца усмивки,

събирах разпилените в нищото думи.

Преглътнах надеждата.

Повърнах измамните истини...

Нарязах безмилостно всички дантелени рокли.

Прокудих утехата!

Счупих стъклото. 

После...

Знойно се любих със Болката!

©Екатерина Глухова

18. Ноември 2019г.

автор: katenstain

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2019-11-18
прочитания: 30
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)