Аз не искам любовни писма.

Нито чувства - във ритъм и рими.

Аз ще дойда при тебе сама

и в най-лудия час ще те имам.

Дъх на лято две шепи сбери –

(да ме парне направо в сърцето);

хладината на морския бриз;

безразсъдството на ветровете...

Ще се сбъднем. Макар – без следа,

(щом така е решила Съдбата).

После нека да свърши света.

И ли аз да премина Оттатък...